Jun 25, 2008, 12:01 AM
Лунна соната
Лунна соната
Луната - черна от заводен дим,
една стотинка върху свода мним,
протяга хищно облачни ръце
и дращи на града бетонното лице.
Луната - скрита с мрачно фередже
приплъзва бледо светещо чердже
и в танц със вятъра от гнили листи
ръси по асфалта капчици сребристи.
Замира глухото стенание на вечерта,
обвива ни в плесен и мълчи,
над този свят, безумен и телесен,
зловещо гледат само две очи.
10.02.2006 г.
Луната - черна от заводен дим,
една стотинка върху свода мним,
протяга хищно облачни ръце
и дращи на града бетонното лице.
Луната - скрита с мрачно фередже
приплъзва бледо светещо чердже
и в танц със вятъра от гнили листи
ръси по асфалта капчици сребристи.
Замира глухото стенание на вечерта,
обвива ни в плесен и мълчи,
над този свят, безумен и телесен,
зловещо гледат само две очи.
10.02.2006 г.
© Силвена Тончева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Малко тъга...
Поздрави за стиха!!! -
Благодаря...
-
Достоен за заглавието си стих!
Добре дошла!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави!