Пред голото ти тяло, блеснало на лунна светлина…

Загледан аз във него, чувствам как заспиваш…

Улавям тихите дихания, излизащи от твоите уста…

Очите мои ти опиваш…

В прегръдка сгушена на Полумесец в тишина…

Завита само с въздух и копнежи…

За мене ти си най-красива на света…

Помислих си за нас и погледът ми се премрежи…

За теб мечтаех досега…

Бленувах все за теб и все в Луната аз се взирах…

Да бъдеш ти кралицата ми във съня…

Не спирах, мислех, и си фантазирах…

И ето те сега пред мен…

По-лека си от вятър, по-крехка от стъкло, по-нежна сякаш от коприна…

Страхувам се да те докосна във това ти естество…

И гледам те, като Гаврошче малко пред витрина…

На лунна светлина си ти привидно идеална…

Дали опитах всичко, а дали оказах се готов…

Замислих се, представих си ти как ще се изгубиш във безкрая…

Защото ти си плод на несподелената любов…