Лунна светлина
Пред голото ти тяло, блеснало на лунна светлина…
Загледан аз във него, чувствам как заспиваш…
Улавям тихите дихания, излизащи от твоите уста…
Очите мои ти опиваш…
В прегръдка сгушена на Полумесец в тишина…
Завита само с въздух и копнежи…
За мене ти си най-красива на света…
Помислих си за нас и погледът ми се премрежи…
За теб мечтаех досега…
Бленувах все за теб и все в Луната аз се взирах…
Да бъдеш ти кралицата ми във съня…
Не спирах, мислех, и си фантазирах…
И ето те сега пред мен…
По-лека си от вятър, по-крехка от стъкло, по-нежна сякаш от коприна…
Страхувам се да те докосна във това ти естество…
И гледам те, като Гаврошче малко пред витрина…
На лунна светлина си ти привидно идеална…
Дали опитах всичко, а дали оказах се готов…
Замислих се, представих си ти как ще се изгубиш във безкрая…
Защото ти си плод на несподелената любов…
© Съби Седник All rights reserved.
