Лунна светлина
Пред голото ти тяло, блеснало на лунна светлина…
Загледан аз във него, чувствам как заспиваш…
Улавям тихите дихания, излизащи от твоите уста…
Очите мои ти опиваш…
В прегръдка сгушена на Полумесец в тишина…
Завита само с въздух и копнежи…
За мене ти си най-красива на света…
Помислих си за нас и погледът ми се премрежи…
За теб мечтаех досега…
Бленувах все за теб и все в Луната аз се взирах…
Да бъдеш ти кралицата ми във съня…
Не спирах, мислех, и си фантазирах…
И ето те сега пред мен…
По-лека си от вятър, по-крехка от стъкло, по-нежна сякаш от коприна…
Страхувам се да те докосна във това ти естество…
И гледам те, като Гаврошче малко пред витрина…
На лунна светлина си ти привидно идеална…
Дали опитах всичко, а дали оказах се готов…
Замислих се, представих си ти как ще се изгубиш във безкрая…
Защото ти си плод на несподелената любов…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съби Седник Всички права запазени
