6 апр. 2010 г., 22:57
Лунната пътека
През моя прозорец луната наднича
и сякаш ме кани да тръгна навън.
По тази пътека, която пресича,
желание скрито, живяно насън!
Пътеко вълшебна, път към небето!
Разкриваш пред мене неземни неща!
Вълнува се силно, ликува сърцето,
все още го има тъй хубав света!
Все още ги има небето, земята!
Все още блещукат безбройни звезди!
И все тъй безкрайни са сякаш полята
и още по-сини са тез планини!
И има защо да живее душата,
дори и да страда, дори да боли!
Ще дойде отново любов, ще е свята!
Ще падат за нея блестящи звезди!
© Евгения Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Харесах стиха, но сякаш има нещо много стандартно в начина, по който си го написала. Липсваше ми неочакваност. Но зарежда.
-
Хубаво е!
-
Евгения, прекрасно е твоето творение! И сякаш има нещо универсално, нещо отвъд времето в него... Открих се, а това е достатъчно, за да нарека стихотворението ти творящо от нищото! А и нали сам Бог казва, че сме Негово подобие! Успяла си да одухотвориш думите Му!
-
много ... как да кажа... наивно, но в най-прекрасния смисъл на думата Обнадеждаващо
-
Засмяно стихотворение!!!
Светът - намига и се смее, сърцето вярва, че има сили!!!
"Вълнува се силно, ликува сърцето,
все още го има тъй хубав света!"
-
красиво!
-
Много ми хареса!!!
Поздрави!!! -
...любов, любов...
"все още го има тъй хубав света!"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
