През моя прозорец луната наднича
и сякаш ме кани да тръгна навън.
По тази пътека, която пресича,
желание скрито, живяно насън!
Пътеко вълшебна, път към небето!
Разкриваш пред мене неземни неща!
Вълнува се силно, ликува сърцето,
все още го има тъй хубав света!
Все още ги има небето, земята!
Все още блещукат безбройни звезди!
И все тъй безкрайни са сякаш полята
и още по-сини са тез планини! ...