Apr 6, 2010, 10:57 PM

Лунната пътека

Poetry » Love

1.1K 0 8

През моя прозорец луната наднича

и сякаш ме кани да тръгна навън.

По тази пътека, която пресича,

желание скрито, живяно насън!

Пътеко вълшебна, път към небето!

Разкриваш пред мене неземни неща!

Вълнува се силно, ликува сърцето,

все още го има тъй хубав света!

Все още ги има небето, земята!

Все още блещукат безбройни звезди!

И все тъй безкрайни са сякаш полята

и още по-сини са тез планини!

И има защо да живее душата,

дори и да страда, дори да боли!

Ще дойде отново любов, ще е свята!

Ще падат за нея блестящи звезди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ria (Гергана Иванова)

Харесах стиха, но сякаш има нещо много стандартно в начина, по който си го написала. Липсваше ми неочакваност. Но зарежда.

2010-04-07T22:34:54+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Хубаво е!

2010-04-07T13:20:57+03:00
Monny (Симона Гълъбова)

Евгения, прекрасно е твоето творение! И сякаш има нещо универсално, нещо отвъд времето в него... Открих се, а това е достатъчно, за да нарека стихотворението ти творящо от нищото! А и нали сам Бог казва, че сме Негово подобие! Успяла си да одухотвориш думите Му!

2010-04-07T10:53:28+03:00
GerryAngel (Гергана Ангелова)

много ... как да кажа... наивно, но в най-прекрасния смисъл на думата Обнадеждаващо

2010-04-07T08:39:56+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Засмяно стихотворение!!!
Светът - намига и се смее, сърцето вярва, че има сили!!!

"Вълнува се силно, ликува сърцето,
все още го има тъй хубав света!"

2010-04-07T08:14:07+03:00