22 янв. 2011 г., 21:18

Лунни воали и страст

1.4K 0 1

В леглото на нощта,

облечена в лунна светлина,

очаквам твоето докосване...

Вземи ме! Твоя съм сега!

 

Разкъсвай нежно лунните воали,

наричай ме с диви имена!

Звездите отдавна вече са заспали.

Прониквай в мен! Отдай се на греха!

 

Тялото сатенено

със устните си ти изгаряй!

В сладостни извивки,

името ти аз крещя!

Твоя съм!... А лунните воали

вятърът отнася с аромата на страстта!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...