В леглото на нощта,
облечена в лунна светлина,
очаквам твоето докосване...
Вземи ме! Твоя съм сега!
Разкъсвай нежно лунните воали,
наричай ме с диви имена!
Звездите отдавна вече са заспали.
Прониквай в мен! Отдай се на греха!
Тялото сатенено
със устните си ти изгаряй!
В сладостни извивки,
името ти аз крещя!
Твоя съм!... А лунните воали
вятърът отнася с аромата на страстта!
© Моника Стойчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
