В леглото на нощта,
облечена в лунна светлина,
очаквам твоето докосване...
Вземи ме! Твоя съм сега!
Разкъсвай нежно лунните воали,
наричай ме с диви имена!
Звездите отдавна вече са заспали.
Прониквай в мен! Отдай се на греха!
Тялото сатенено
със устните си ти изгаряй!
В сладостни извивки,
името ти аз крещя!
Твоя съм!... А лунните воали
вятърът отнася с аромата на страстта!
© Моника Стойчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
