18 дек. 2019 г., 18:04

Лунно протеже

1.4K 1 9

Знаете ли, аз съм лунно протеже,

имам със луната неразривна връзка.

Вечер към небето тегли ме с въже,

сутрин към Земята стихове разпръсквам.

 

Как ли се е случил този рисков мост?

Времето описва часовà окръжност.

Вечер на небето съм очакван гост,

сутрин към Земята се завръщам тъжна.

 

Толкова е просто да си прилунèн!

(Как го обяснявам като на безумни?)

Вечер от небето пускам по рефрен,

сутрин от Земята търся нови думи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...