Знаете ли, аз съм лунно протеже,
имам със луната неразривна връзка.
Вечер към небето тегли ме с въже,
сутрин към Земята стихове разпръсквам.
Как ли се е случил този рисков мост?
Времето описва часовà окръжност.
Вечер на небето съм очакван гост,
сутрин към Земята се завръщам тъжна.
Толкова е просто да си прилунèн!
(Как го обяснявам като на безумни?)
Вечер от небето пускам по рефрен,
сутрин от Земята търся нови думи.
© Елия Всички права запазени