18.12.2019 г., 18:04

Лунно протеже

1.4K 1 9

Знаете ли, аз съм лунно протеже,

имам със луната неразривна връзка.

Вечер към небето тегли ме с въже,

сутрин към Земята стихове разпръсквам.

 

Как ли се е случил този рисков мост?

Времето описва часовà окръжност.

Вечер на небето съм очакван гост,

сутрин към Земята се завръщам тъжна.

 

Толкова е просто да си прилунèн!

(Как го обяснявам като на безумни?)

Вечер от небето пускам по рефрен,

сутрин от Земята търся нови думи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...