Знаете ли, аз съм лунно протеже,
имам със луната неразривна връзка.
Вечер към небето тегли ме с въже,
сутрин към Земята стихове разпръсквам.
Как ли се е случил този рисков мост?
Времето описва часовà окръжност.
Вечер на небето съм очакван гост,
сутрин към Земята се завръщам тъжна.
Толкова е просто да си прилунèн!
(Как го обяснявам като на безумни?)
Вечер от небето пускам по рефрен,
сутрин от Земята търся нови думи.
© Елия All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
