17 окт. 2020 г., 16:36

Лунно затишие 

  Поэзия » Любовная
318 3 7
ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда.
Забравих фибата си на перваза.
Тя под луната като мигла свети.
Това, което аз не ти разказах,
дано го сторят младите поети.
Аз трудно си сбогувам и не мога
на кишата вълните да преглътна.
И всяка вечер ще се моля Богу ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??