17 окт. 2020 г., 16:36

Лунно затишие

416 3 7

ЛУННО ЗАТИШИЕ

 

Защото тази обич е последна –

недей ми позволява да я губя.

Ще постоя на прага да погледам –

как сянката ти бавно става чужда.

 

Забравих фибата си на перваза.

Тя под луната като мигла свети.

Това, което аз не ти разказах,

дано го сторят младите поети.

 

Аз трудно си сбогувам и не мога

на кишата вълните да преглътна.

И всяка вечер ще се моля Богу

за дълъг сън – дълбок и непомътен.

 

Пролайва в тъмнината сънно куче

и свети твоят недоспал прозорец.

Стоя, но даже да намеря ключа,

не влизам, ако сам не ми отвориш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...