20 янв. 2007 г., 00:16

Лястовица 

  Поэзия
1005 0 4
Лястовица - бяла и красива,
щом си тръгна и надеждата замря,
сега сънувам те - горска самодива -
потъваш в тишината на нощта.

Лястовица нежна и сама,
докато летиш аз бавно ще умирам,
затрупана от болка и тъга,
но в сетния си миг пак теб ще виждам.

Лястовица болна и ранена -
щом достигнеш чакания край,
не забравяй пак за мене да погледнеш!
макар студена, аз вечно тук съм, знай!

Лястовица смела и безстрашна!
Щом се върнеш - аз във гроба ще те чакам.
О, прости ми ти - любов изящна!
Пролетта ти не успях аз да дочакам...

© София Ленова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??