20.01.2007 г., 0:16 ч.

Лястовица 

  Поезия
1004 0 4
Лястовица - бяла и красива,
щом си тръгна и надеждата замря,
сега сънувам те - горска самодива -
потъваш в тишината на нощта.

Лястовица нежна и сама,
докато летиш аз бавно ще умирам,
затрупана от болка и тъга,
но в сетния си миг пак теб ще виждам.

Лястовица болна и ранена -
щом достигнеш чакания край,
не забравяй пак за мене да погледнеш!
макар студена, аз вечно тук съм, знай!

Лястовица смела и безстрашна!
Щом се върнеш - аз във гроба ще те чакам.
О, прости ми ти - любов изящна!
Пролетта ти не успях аз да дочакам...

© София Ленова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??