23 мар. 2007 г., 11:55

ЛЯСТОВИЧКИ НА ЛЕДА

933 0 13
На Албена и Максим

В полет и в подем - те пак са първи!!!
Летяха като лястовички по леда.
В залата не дишаха, не мърдаха...
Усещаха чрез танца пролетта!

В страната на изгряващото слънце
те бяха незалязващи слънца!
А на финала залата избухна
и се обагри с наши знамена!

И не килим - душите си разстлаха
към почетната стълбица за тях!
А Максим и Албена заблестяха
и Бог да диша за секунди спря!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво,Вальо!!!Страхотен си и стихът ти също!!!
  • !!!*

    страхотен си.

    И Бог спира дъха си, от думите ти!
  • Хубав стих!
    Браво!
  • Вальо, крайно време беше да се появиш
    А иначе нашите както винаги бяха страхотни и си заслужиха медала!!! И посвещението!
    Поздрави за идеята ти и изпълнението й!
  • Благодаря на всички вас, които днес съм сигурен също стискахте палци на Максим и Албена, също съприживяхте невероятната им победа и също сте се почувствали малко по-българи!Те наистина направиха невероятното!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....