23.03.2007 г., 11:55

ЛЯСТОВИЧКИ НА ЛЕДА

935 0 13
На Албена и Максим

В полет и в подем - те пак са първи!!!
Летяха като лястовички по леда.
В залата не дишаха, не мърдаха...
Усещаха чрез танца пролетта!

В страната на изгряващото слънце
те бяха незалязващи слънца!
А на финала залата избухна
и се обагри с наши знамена!

И не килим - душите си разстлаха
към почетната стълбица за тях!
А Максим и Албена заблестяха
и Бог да диша за секунди спря!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво,Вальо!!!Страхотен си и стихът ти също!!!
  • !!!*

    страхотен си.

    И Бог спира дъха си, от думите ти!
  • Хубав стих!
    Браво!
  • Вальо, крайно време беше да се появиш
    А иначе нашите както винаги бяха страхотни и си заслужиха медала!!! И посвещението!
    Поздрави за идеята ти и изпълнението й!
  • Благодаря на всички вас, които днес съм сигурен също стискахте палци на Максим и Албена, също съприживяхте невероятната им победа и също сте се почувствали малко по-българи!Те наистина направиха невероятното!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...