23.03.2007 г., 11:55

ЛЯСТОВИЧКИ НА ЛЕДА

936 0 13
На Албена и Максим

В полет и в подем - те пак са първи!!!
Летяха като лястовички по леда.
В залата не дишаха, не мърдаха...
Усещаха чрез танца пролетта!

В страната на изгряващото слънце
те бяха незалязващи слънца!
А на финала залата избухна
и се обагри с наши знамена!

И не килим - душите си разстлаха
към почетната стълбица за тях!
А Максим и Албена заблестяха
и Бог да диша за секунди спря!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво,Вальо!!!Страхотен си и стихът ти също!!!
  • !!!*

    страхотен си.

    И Бог спира дъха си, от думите ти!
  • Хубав стих!
    Браво!
  • Вальо, крайно време беше да се появиш
    А иначе нашите както винаги бяха страхотни и си заслужиха медала!!! И посвещението!
    Поздрави за идеята ти и изпълнението й!
  • Благодаря на всички вас, които днес съм сигурен също стискахте палци на Максим и Албена, също съприживяхте невероятната им победа и също сте се почувствали малко по-българи!Те наистина направиха невероятното!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...