23 mar 2007, 11:55

ЛЯСТОВИЧКИ НА ЛЕДА

  Poesía
937 0 13
На Албена и Максим

В полет и в подем - те пак са първи!!!
Летяха като лястовички по леда.
В залата не дишаха, не мърдаха...
Усещаха чрез танца пролетта!

В страната на изгряващото слънце
те бяха незалязващи слънца!
А на финала залата избухна
и се обагри с наши знамена!

И не килим - душите си разстлаха
към почетната стълбица за тях!
А Максим и Албена заблестяха
и Бог да диша за секунди спря!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво,Вальо!!!Страхотен си и стихът ти също!!!
  • !!!*

    страхотен си.

    И Бог спира дъха си, от думите ти!
  • Хубав стих!
    Браво!
  • Вальо, крайно време беше да се появиш
    А иначе нашите както винаги бяха страхотни и си заслужиха медала!!! И посвещението!
    Поздрави за идеята ти и изпълнението й!
  • Благодаря на всички вас, които днес съм сигурен също стискахте палци на Максим и Албена, също съприживяхте невероятната им победа и също сте се почувствали малко по-българи!Те наистина направиха невероятното!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...