Леко изписка вратата на стаята
Тихо се плисна вътре обзорът ми
Две малки гръбчета лятно разголени
Без да събудя завих в одеялцата им
После се върнах прескочих кучето
Което винаги ляга на пътя ми
Повдигна глава ритуално разбиращо
Безмълвен свидетел на бащинство
Лятната нощ вече утихваше
До мен в съня си ти се усмихваше
На безпределните ми усилия
Да не събудя никого тази вечер.
© Дух на лютеницата Все права защищены