Леко изписка вратата на стаята
Тихо се плисна вътре обзорът ми
Две малки гръбчета лятно разголени
Без да събудя завих в одеялцата им
После се върнах прескочих кучето
Което винаги ляга на пътя ми
Повдигна глава ритуално разбиращо
Безмълвен свидетел на бащинство
Лятната нощ вече утихваше
До мен в съня си ти се усмихваше
На безпределните ми усилия
Да не събудя никого тази вечер.
© Дух на лютеницата All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
