4 авг. 2022 г., 07:11  

Лятна песен 

  Поэзия
809 11 28

От синия лазур се спусна слънцето

и на душата ми донесе радостта,

а виното, прокапало по грънците,

приканва с вкус тръпчив на любовта.

 

Потрепна в мен листо от детелина,

за всеки то е символ на късмет,

притискам в длан гаванката си глинена,

под сянката на орех сбрала мед.

 

Лети в небето облачето бяло,

събрало лято в знойните лъчи,

че хубост като таз не бе видяло,

пред тез целувки залезът мълчи.

 

И спуснал се по стълбица небесна,

животът мой пред мен се залюля

и с пръските си дивни като песен,

сърцето ми докосна – онемях.

 

А на всемира в блясъка потънала,

догонва пак заспалите звезди

зора, завесата на нощ огънала,

в душата ми денят ще се роди!

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??