От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина,
за всеки то е символ на късмет,
притискам в длан гаванката си глинена,
под сянката на орех сбрала мед.
Лети в небето облачето бяло,
събрало лято в знойните лъчи,
че хубост като таз не бе видяло,
пред тез целувки залезът мълчи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up