Лятна песен
От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина,
за всеки то е символ на късмет,
притискам в длан гаванката си глинена,
под сянката на орех сбрала мед.
Лети в небето облачето бяло,
събрало лято в знойните лъчи,
че хубост като таз не бе видяло,
пред тез целувки залезът мълчи.
И спуснал се по стълбица небесна,
животът мой пред мен се залюля
и с пръските си дивни като песен,
сърцето ми докосна – онемях.
А на всемира в блясъка потънала,
догонва пак заспалите звезди
зора, завесата на нощ огънала,
в душата ми денят ще се роди!
© Миночка Митева All rights reserved.
