31 авг. 2016 г., 19:43

Лятна сълза

510 1 8

 

Следите мои бавно се отмиват
от бурните вълни на есента.
Остават само мигове от лятото
и топла пареща сълза.

 

Но там, в сърцето си закътано,
оставих спомена си за една любов
красива, страстна от безсъние
и топла, като вятърния зов.

 

И нека се завърне есента ми,
обагрена със цветен листопад.
Една сълза от обич ще ме стопли,
открадната от твоята любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихотворение.
  • Винаги си искрен, Младене. Благодаря ти.
  • Обикновено запечатваме любовта си в лятото, като писмо в бутилка, която хвърляме в морето, за да се завърне някой ден обратно при нас. И докато младостта не е напуснала душите ни, шансът това да се случи е голям. Чудесна интимна творба, Дочка. Поздравявам те! Усетих въздействието.
  • На всички Вас, благодаря за уважението.
  • ...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...