Следите мои бавно се отмиват
от бурните вълни на есента.
Остават само мигове от лятото
и топла пареща сълза.
Но там, в сърцето си закътано,
оставих спомена си за една любов
красива, страстна от безсъние
и топла, като вятърния зов.
И нека се завърне есента ми,
обагрена със цветен листопад.
Една сълза от обич ще ме стопли,
открадната от твоята любов.
© Дочка Г All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...