Следите мои бавно се отмиват
от бурните вълни на есента.
Остават само мигове от лятото
и топла пареща сълза.
Но там, в сърцето си закътано,
оставих спомена си за една любов
красива, страстна от безсъние
и топла, като вятърния зов.
И нека се завърне есента ми,
обагрена със цветен листопад.
Една сълза от обич ще ме стопли,
открадната от твоята любов.
© Дочка Г All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...