23 мар. 2021 г., 14:27

Лятно пейзажна

985 0 1

Самотна плачеща върба - 
зелена монахиня.
Превита сянка до земя
изпросва милостиня.
Изпепеляващ летен пек.
Гнездо на свраки. Остър кряк.
Градът е винаги нащрек,
под гъста пелена от мрак.

 

--
30.09.2020

 

последната част от цикъла "Градски пейзажи", написана близо 14 години след първата (Есенно пейзажна):

 

  • Есенно пейзажна
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/esenno-pejzajna
  • Зимно пейзажна
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/zimno-pejzajna
    ​​​​​​​​​​
  • Пролетно пейзажна
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/proletno-pejzajna
    ​​​​

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...