23.03.2021 г., 14:27

Лятно пейзажна

975 0 1

Самотна плачеща върба - 
зелена монахиня.
Превита сянка до земя
изпросва милостиня.
Изпепеляващ летен пек.
Гнездо на свраки. Остър кряк.
Градът е винаги нащрек,
под гъста пелена от мрак.

 

--
30.09.2020

 

последната част от цикъла "Градски пейзажи", написана близо 14 години след първата (Есенно пейзажна):

 

  • Есенно пейзажна
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/esenno-pejzajna
  • Зимно пейзажна
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/zimno-pejzajna
    ​​​​​​​​​​
  • Пролетно пейзажна
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/proletno-pejzajna
    ​​​​

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...