23.03.2021 г., 14:27

Лятно пейзажна

968 0 1

Самотна плачеща върба - 
зелена монахиня.
Превита сянка до земя
изпросва милостиня.
Изпепеляващ летен пек.
Гнездо на свраки. Остър кряк.
Градът е винаги нащрек,
под гъста пелена от мрак.

 

--
30.09.2020

 

последната част от цикъла "Градски пейзажи", написана близо 14 години след първата (Есенно пейзажна):

 

  • Есенно пейзажна
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/esenno-pejzajna
  • Зимно пейзажна
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/zimno-pejzajna
    ​​​​​​​​​​
  • Пролетно пейзажна
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/proletno-pejzajna
    ​​​​

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...