14 мая 2020 г., 13:26

Лятно щастие

1.3K 1 4

          Лятно щастие

 

Да играя с топката навън

от пладне до зори,

да чувам врабчовия мелодичен звън,

не ще ме умори.

 

С бърза крачка до полето аз ще стигна,

ще се спъвам и търкалям,

па накрая силно ще те викна.

Това ще те вбеси, защото почивката ти прекратявам.

 

Но лято е. Не го забравяй!

Телевизора го изключи.

Облаците пеят и ти на тях се радвай.

Щастие на теб се дава, а ти го приеми.

 

В игра се впускаш и узнаваш,

че времето лети.

Със радост истинска се запознаваш,

Но побързай!... идва време да се спи.

 

Поспри се за секунда-две

и внимателно се замисли - 

това е истинската радост,

а ти просто си я вземи. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денис Халил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Денис, нека щастието винаги свети в очите ти! Прекрасен си!
  • Много благодаря за моралната подкрепа. Искрено се радвам, че откривате идеята в моите творби.
  • Само искам да добавя към вече казаното от Даниела, че на мен ми прави впечатление способността да се оформя тази крехка нематерия: стихът. Това наистина е усет, и в това е и магията на творенето. Дамянов беше казал:
    “...в онзи миг, когато
    мъртвилото расте и става думи”.
    Това е магия.
    Другото се учи или забравя.
    Успех, Денис!
    Радвам ти се!
  • Ранди, направи ми впечатление крехката ти младост и усетът ти за писане. Развивай се момче, изливай върху листа и чувства, но и Мисъл, както го правиш и сега! Браво!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...