14.05.2020 г., 13:26

Лятно щастие

1.3K 1 4

          Лятно щастие

 

Да играя с топката навън

от пладне до зори,

да чувам врабчовия мелодичен звън,

не ще ме умори.

 

С бърза крачка до полето аз ще стигна,

ще се спъвам и търкалям,

па накрая силно ще те викна.

Това ще те вбеси, защото почивката ти прекратявам.

 

Но лято е. Не го забравяй!

Телевизора го изключи.

Облаците пеят и ти на тях се радвай.

Щастие на теб се дава, а ти го приеми.

 

В игра се впускаш и узнаваш,

че времето лети.

Със радост истинска се запознаваш,

Но побързай!... идва време да се спи.

 

Поспри се за секунда-две

и внимателно се замисли - 

това е истинската радост,

а ти просто си я вземи. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денис Халил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Денис, нека щастието винаги свети в очите ти! Прекрасен си!
  • Много благодаря за моралната подкрепа. Искрено се радвам, че откривате идеята в моите творби.
  • Само искам да добавя към вече казаното от Даниела, че на мен ми прави впечатление способността да се оформя тази крехка нематерия: стихът. Това наистина е усет, и в това е и магията на творенето. Дамянов беше казал:
    “...в онзи миг, когато
    мъртвилото расте и става думи”.
    Това е магия.
    Другото се учи или забравя.
    Успех, Денис!
    Радвам ти се!
  • Ранди, направи ми впечатление крехката ти младост и усетът ти за писане. Развивай се момче, изливай върху листа и чувства, но и Мисъл, както го правиш и сега! Браво!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....