Sep 11, 2023, 12:50 AM

Лятно време 

  Poetry
312 0 4

Лятото по пътя ме настига

и се гмурва право в есента,

слънцето отгоре ми намига

и живея в няколко лета.

 

Може едновременно, поредно,

както искам, както си реша,

лято славно и немимолетно

с мен препускаш в есен, не греша.

 

Може вън сезона да е златен,

малко скръбен, малко уморен,

в летен ден  живея, ароматен,

лято ти оставаш вътре в мен.

 

Може есента да се учуди,

може малко да се натъжи,

в лято съм – щастливо, нежно чудо,

всеки ден е в мен, ще продължи.

 

Колко ще остане дълго, колко,

лятото ми с морски, плавен ход,

в есен, откровена като болка,

продължава цял един живот.

 

 

 

 

 

© Милена Френкева All rights reserved.

МЕТЕОРОЛОГИЯ НА САМОТАТА
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда. ...
  336 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??