20 июн. 2011 г., 00:03

Лятно време 

  Поэзия » Любовная
810 1 11

Жадна съм за твоето небе,

искам да пречисти всичко в мене,

пък било то с гръм и ветрове...

Дъжд да бъде! Огъня да вземе.

 

И мечтая твоите лъчи,

дето ще сплетат във тишината

синурите, с дръзките мъгли

в златната стихия на житата.

 

Затова те търся нощ и ден,

стъпките ми мерят чернозема.

Знам, че гоня луди ветрове,

щом към теб препусна в лятно време.

 

С теб откривам нежно песента,

дето ще кънти по канарите –

сричат я вълните във  нощта

и я пеят влюбено скалите.

 

Ти си вик в застинало небе,

с лъч разсичаш смело висините

клетвата на нашето море,

онемяло от дъжда в очите.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??