Лятно време
Жадна съм за твоето небе,
искам да пречисти всичко в мене,
пък било то с гръм и ветрове...
Дъжд да бъде! Огъня да вземе.
И мечтая твоите лъчи,
дето ще сплетат във тишината
синурите, с дръзките мъгли
в златната стихия на житата.
Затова те търся нощ и ден,
стъпките ми мерят чернозема.
Знам, че гоня луди ветрове,
щом към теб препусна в лятно време.
С теб откривам нежно песента,
дето ще кънти по канарите –
сричат я вълните във нощта
и я пеят влюбено скалите.
Ти си вик в застинало небе,
с лъч разсичаш смело висините
клетвата на нашето море,
онемяло от дъжда в очите.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
