Лятното ни вчера
Под бриза на листата... шепнешком
те търся с мокри длани, тук на плажа.
Песъчинките отсипвам с пръсти плавно,
с овалните ти очертания на пясъка горещ.
По спомените ярки те рисувам - спешно,
където вчера се разливаха телата в плам.
С огнени езици слънце ни прижуляше
и топеше блясъка на влюбени искри.
С устни се докосвахме - солено прежаднели.
Със сластно упование размивахме брега,
вълните правеха поклон и сгорещени,
преливаха над плътните следи - прощално.
Отсипвам днес овалният ти силует.
Крещи и гларуса с вечният рефрен,
че денят по залеза ръждив завършва.
Разделям се сама със спомена ни с теб...
И моля се - лятното ни вчера да не свършва!
Автор: Албена Латинова
21.06.2014 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Латинова Все права защищены
