Nov 14, 2017, 8:39 AM

Лятното ни вчера

  Poetry » Love
848 0 2

Под бриза на листата... шепнешком
те търся с мокри длани, тук на плажа.
Песъчинките отсипвам с пръсти плавно,
с овалните ти очертания на пясъка горещ.

 

По спомените ярки те рисувам - спешно,
където вчера се разливаха телата в плам.
С огнени езици слънце ни прижуляше
и топеше блясъка на влюбени искри.

 

С устни се докосвахме - солено прежаднели.
Със сластно упование размивахме брега,
вълните правеха поклон и сгорещени,
преливаха над плътните следи - прощално.

 

Отсипвам днес овалният ти силует.
Крещи и гларуса с вечният рефрен,
че денят по залеза ръждив завършва.
Разделям се сама със спомена ни с теб...

 

И моля се - лятното ни вчера да не свършва!

 

Автор: Албена Латинова
21.06.2014 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Латинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...