Не си отивай лято,
поне за малко още остани,
птиците събират се на ято,
тревите пожълтяват от слани.

Листата нежно падат, 
отронват се като сълзи,
тъга в сърцето ни навяват,
изминалите топли дни.

Гората се обагря в цветове,
навсякъде расте кърпикожуха,
денят е мрачен и със дъждове, 
северняка се усеща щом задуха.

Не си отивай лято,
поне за малко още остани,
остави ни топлинка която,
да грее в зимните ни дни.