Лято
679
0
0
Не си отивай лято,
поне за малко още остани,
птиците събират се на ято,
тревите пожълтяват от слани.
Листата нежно падат,
отронват се като сълзи,
тъга в сърцето ни навяват,
изминалите топли дни.
Гората се обагря в цветове,
навсякъде расте кърпикожуха,
денят е мрачен и със дъждове,
северняка се усеща щом задуха.
Не си отивай лято,
поне за малко още остани,
остави ни топлинка която,
да грее в зимните ни дни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Попова Todos los derechos reservados
