Лято
По перчема му разрошен -
пясъчни следи.
Вдън очите - съдбоносен,
приливът бучи!
Раменете , още крехки -
вълноломен кей.
Устните игриво трепват -
пъргави криле.
Скули - ветровити дюни.
Прасковен загар!
Веждите - весла безлюдни,
край самотен фар.
В дланите му - криво раче
спомени снове...
Ходила - ръждиво влачат
котва в топъл ден.
Синьо-бели са мечтите.
Пулсът - звездопад!
Лятото на мъж прилича -
много,много млад!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Петрова Все права защищены
