20 июл. 2012 г., 09:45

Лято

1.1K 0 0

                                                                 Лято

                                                Лято - привечер гореща.

                                                Срещнат поглед - Любов.

                                                Плаха покана за среща

                                                до крайбрежния мост.

                                                                                     

                                                Плаж от топъл пясък.

                                                Море с тихи вълни.

                                                Гларус прелита с крясък

                                                над двамата влюбени.

                                                                                        

                                                Под бледа луна,

                                                пред пътека лунна,

                                                изгарят две тела

                                                в любов безумна.

                                                                            

                                                Зазорява зората,

                                                разпръсва се мрака.

                                                След любовта

                                                раздяла ги чака.

                                                                               

                                                От очите потича сълза.

                                                Слели устни в целувка,

                                                галят се той и тя

                                                в последна милувка.

                                                                                     

                                                На гарата в тълпата

                                                тя качва се на влака,

                                                той маха от перона

                                                за сбогом с ръката.

                                                                                 

                                                Потегля и този влак

                                                със скърцащи железни колела.

                                                Ще останат само пак -

                                                спомен и страдащи сърца.

 

                                                          подпис:Малък Петко по бански

                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...