20.07.2012 г., 9:45

Лято

1.1K 0 0

                                                                 Лято

                                                Лято - привечер гореща.

                                                Срещнат поглед - Любов.

                                                Плаха покана за среща

                                                до крайбрежния мост.

                                                                                     

                                                Плаж от топъл пясък.

                                                Море с тихи вълни.

                                                Гларус прелита с крясък

                                                над двамата влюбени.

                                                                                        

                                                Под бледа луна,

                                                пред пътека лунна,

                                                изгарят две тела

                                                в любов безумна.

                                                                            

                                                Зазорява зората,

                                                разпръсва се мрака.

                                                След любовта

                                                раздяла ги чака.

                                                                               

                                                От очите потича сълза.

                                                Слели устни в целувка,

                                                галят се той и тя

                                                в последна милувка.

                                                                                     

                                                На гарата в тълпата

                                                тя качва се на влака,

                                                той маха от перона

                                                за сбогом с ръката.

                                                                                 

                                                Потегля и този влак

                                                със скърцащи железни колела.

                                                Ще останат само пак -

                                                спомен и страдащи сърца.

 

                                                          подпис:Малък Петко по бански

                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...