31 дек. 2009 г., 14:56  

Топъл декември

1.4K 0 2

Изтъкаѝ ми от прежда сърните, Старице

и нека в огъня шепнещ да припнат

стадата им, снегът под копитата  

да пада и пука във въглените...

 

Декември е топъл и пушекът южен на чайовете

стопля сърцата ни, лятото идва, присяда 

до душите ни, завити с юргани и казва:

- Станете! Сега е истинско лято...

 

Полъхът северен  на смълчаните  ледени степи,

бездушен и мъдър – като окото на бухал ,

не бива да стяга душите ви

повече! 

Затова свалете палтата, чорапите, шаловете,

хвърлете в камината хапчетата!

Къде е тази зима? Аз ви казвам –

ей ви истинско лято!

 

И през преспите, под падащи липови мъхове,

светлината, дето замръзва като ангел във ручеите,

изправете се - голи и млади, и смели  – под слънцето.

Под слънцето, което пак ще е  същото слънце 

и както не сте през живота си  правили никога...

Засмейте се звънко и тичайте, тичайте...

 

Както си хрупат  тогава,  край потока забравен от нимфи,  

сърните ще трепнат, ще надигнат глави

и бели в снега с почуда ще видят 

за пръв път в гората не човекът озъбен,

със пушка в ръката, не зверът първобитен,ловецът, кошмарът,

А  Човека, Земята

и всичко различно...

 

Изтъкаѝ ...

Изтъкаѝ ми от прежда сърните, Старице

и нека в огъня шепнещ да припнат

стадата им, снегът под копитата  

да пламне и стопли в сърцата ни въглените...

 

Въглените –

те с чаят парещ във душата ми ще помнят, припяват и празнуват единствено

 - лято декемврийско.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВЕСЕЛИНА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...