31.12.2009 г., 14:56  

Топъл декември

1.4K 0 2

Изтъкаѝ ми от прежда сърните, Старице

и нека в огъня шепнещ да припнат

стадата им, снегът под копитата  

да пада и пука във въглените...

 

Декември е топъл и пушекът южен на чайовете

стопля сърцата ни, лятото идва, присяда 

до душите ни, завити с юргани и казва:

- Станете! Сега е истинско лято...

 

Полъхът северен  на смълчаните  ледени степи,

бездушен и мъдър – като окото на бухал ,

не бива да стяга душите ви

повече! 

Затова свалете палтата, чорапите, шаловете,

хвърлете в камината хапчетата!

Къде е тази зима? Аз ви казвам –

ей ви истинско лято!

 

И през преспите, под падащи липови мъхове,

светлината, дето замръзва като ангел във ручеите,

изправете се - голи и млади, и смели  – под слънцето.

Под слънцето, което пак ще е  същото слънце 

и както не сте през живота си  правили никога...

Засмейте се звънко и тичайте, тичайте...

 

Както си хрупат  тогава,  край потока забравен от нимфи,  

сърните ще трепнат, ще надигнат глави

и бели в снега с почуда ще видят 

за пръв път в гората не човекът озъбен,

със пушка в ръката, не зверът първобитен,ловецът, кошмарът,

А  Човека, Земята

и всичко различно...

 

Изтъкаѝ ...

Изтъкаѝ ми от прежда сърните, Старице

и нека в огъня шепнещ да припнат

стадата им, снегът под копитата  

да пламне и стопли в сърцата ни въглените...

 

Въглените –

те с чаят парещ във душата ми ще помнят, припяват и празнуват единствено

 - лято декемврийско.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВЕСЕЛИНА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...