Изтъкаѝ ми от прежда сърните, Старице
и нека в огъня шепнещ да припнат
стадата им, снегът под копитата
да пада и пука във въглените...
Декември е топъл и пушекът южен на чайовете
стопля сърцата ни, лятото идва, присяда
до душите ни, завити с юргани и казва:
- Станете! Сега е истинско лято...
Полъхът северен на смълчаните ледени степи,
бездушен и мъдър – като окото на бухал ,
не бива да стяга душите ви
повече! ...