slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
22 июн. 2018 г., 17:03  

Лято мое 

  Поэзия » Философская
277 0 4

Лято мое, лято, вече си презряло.

Класовете падат - пусто опустяло!

Няма кой да сбира тежкото ти злато.

Плачеш като жито, сринато в земята.

А наблизо - ето, го очаква зима. 

Във душите само тъмни мисли има.

И сърцето чака някой да го вземе.

Моли се напразно в дивото ни време.

Всички са по друма и не виждат нищо.

Сякаш черна чума мислите им нищи.

Чума по сърцата - празни, почернели.

Сиви са им дните, без неделе бели...

Лято мое, лято, вече си презряло.

Плачат класовете...

Пусто опустяло!

© Слава Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??