Лято мое, лято, вече си презряло.
Класовете падат - пусто опустяло!
Няма кой да сбира тежкото ти злато.
Плачеш като жито, сринато в земята.
А наблизо - ето, го очаква зима.
Във душите само тъмни мисли има.
И сърцето чака някой да го вземе.
Моли се напразно в дивото ни време.
Всички са по друма и не виждат нищо.
Сякаш черна чума мислите им нищи.
Чума по сърцата - празни, почернели.
Сиви са им дните, без неделе бели... ...