Лято мое
437
0
4
Лято мое, лято, вече си презряло.
Класовете падат - пусто опустяло!
Няма кой да сбира тежкото ти злато.
Плачеш като жито, сринато в земята.
А наблизо - ето, го очаква зима.
Във душите само тъмни мисли има.
И сърцето чака някой да го вземе.
Моли се напразно в дивото ни време.
Всички са по друма и не виждат нищо.
Сякаш черна чума мислите им нищи.
Чума по сърцата - празни, почернели.
Сиви са им дните, без неделе бели...
Лято мое, лято, вече си презряло.
Плачат класовете...
Пусто опустяло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
