slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
Jun 22, 2018, 5:03 PM  

Лято мое 

  Poetry » Phylosophy
274 0 4

Лято мое, лято, вече си презряло.

Класовете падат - пусто опустяло!

Няма кой да сбира тежкото ти злато.

Плачеш като жито, сринато в земята.

А наблизо - ето, го очаква зима. 

Във душите само тъмни мисли има.

И сърцето чака някой да го вземе.

Моли се напразно в дивото ни време.

Всички са по друма и не виждат нищо.

Сякаш черна чума мислите им нищи.

Чума по сърцата - празни, почернели.

Сиви са им дните, без неделе бели...

Лято мое, лято, вече си презряло.

Плачат класовете...

Пусто опустяло!

© Слава Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??