Jun 22, 2018, 5:03 PM  

Лято мое

432 0 4

Лято мое, лято, вече си презряло.

Класовете падат - пусто опустяло!

Няма кой да сбира тежкото ти злато.

Плачеш като жито, сринато в земята.

А наблизо - ето, го очаква зима. 

Във душите само тъмни мисли има.

И сърцето чака някой да го вземе.

Моли се напразно в дивото ни време.

Всички са по друма и не виждат нищо.

Сякаш черна чума мислите им нищи.

Чума по сърцата - празни, почернели.

Сиви са им дните, без неделе бели...

Лято мое, лято, вече си презряло.

Плачат класовете...

Пусто опустяло!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...