12 июн. 2022 г., 10:17

Лято - песен!

860 2 7

Лястовичките летят

бръмбарчета, пеперудки и мухи ловят! 

Птички наши, птички иностранни

всякакви по нашите географски ширини! 

Тука им е хубаво, 

Тук виреят и живеят си широко, 

тук загнездят ли се нависоко

много им харесва! 

От високо обещават :

времето ще е разкошно, 

само тях да гледаме и слушкаме

облаците, бурите с крилца ще държат далече

и небето над нас все ще синее вече! 

 

Уж са птички лекокрили! 

Уж са птички безобидни! 

Ала вгледаш ли се в тях от близо, 

лешояди виждаш ти. 

И налитат те на всичко

не подбират те на всичко

не подбират мърша, живо! 

 

И тогаз разбираш чак

лято, лято

где е твойто слънце, где е твоят злак?! 

Май народът български

все е в свойта зима, факт! 

Искаш или не, 

тази песен май пеем с векове! 

Песничката стана дълга

ала ти човече помисли

тези странни птици докога ще ги търпим! 

Май дошло е време да ги изметем! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Написах стиха за нашата действителност. Сложете маски - протестираме, но слагаме. Махайте сега маските - махаме. Радвайте се на свободни от маските - радваме се. Избираме правителство, но не се оказват на мястото си... Написах го, защото ни манипулират, но не можем да се освободим от манипулациите... Това е.
  • Тони, в този свят не всеки става за актьор, но и зрител пасивен не си струва да си! Всеки е отговорен за нещо. Ето аз пиша, ти коментираш, после ролите се сменят. Така е в живота не може да си само на върха!
  • Всеки ден е сцена театрална.
    Всеки носи собствени декори,
    и повлича в суматоха карнавална
    набелязаните си актьори.

    Слагаме си маски, а душите си
    караме на тях да са покорни,
    да повтарят ролите написани,
    да творят измислените роли.

    А когато ний сами поискаме
    да сме режисьори на спектакъла
    виждаме, че няма роли истински,
    но без тях - актьори се разбягаха...

    Всеки е загубил свойта същност
    и не знае как да реагира...
    Не намира дом. И път до вкъщи,
    а живота труден не разбира,
    и... отново в театъра се връща.

    Връзката с реални събития не е случайна...
  • Така като гледам,май няма да се отървем скоро нито от зимата,нито отптичките -лешояди.Много точно си го казала!
  • Даже не знам кой ме дразни повече - наглост, безочие, парадност, щоу, клоунада, цирк! Цирк Буш и тоя РРррр...
    А шоуто едва сега започва...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...