Jun 12, 2022, 10:17 AM

Лято - песен!

864 2 7

Лястовичките летят

бръмбарчета, пеперудки и мухи ловят! 

Птички наши, птички иностранни

всякакви по нашите географски ширини! 

Тука им е хубаво, 

Тук виреят и живеят си широко, 

тук загнездят ли се нависоко

много им харесва! 

От високо обещават :

времето ще е разкошно, 

само тях да гледаме и слушкаме

облаците, бурите с крилца ще държат далече

и небето над нас все ще синее вече! 

 

Уж са птички лекокрили! 

Уж са птички безобидни! 

Ала вгледаш ли се в тях от близо, 

лешояди виждаш ти. 

И налитат те на всичко

не подбират те на всичко

не подбират мърша, живо! 

 

И тогаз разбираш чак

лято, лято

где е твойто слънце, где е твоят злак?! 

Май народът български

все е в свойта зима, факт! 

Искаш или не, 

тази песен май пеем с векове! 

Песничката стана дълга

ала ти човече помисли

тези странни птици докога ще ги търпим! 

Май дошло е време да ги изметем! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Написах стиха за нашата действителност. Сложете маски - протестираме, но слагаме. Махайте сега маските - махаме. Радвайте се на свободни от маските - радваме се. Избираме правителство, но не се оказват на мястото си... Написах го, защото ни манипулират, но не можем да се освободим от манипулациите... Това е.
  • Тони, в този свят не всеки става за актьор, но и зрител пасивен не си струва да си! Всеки е отговорен за нещо. Ето аз пиша, ти коментираш, после ролите се сменят. Така е в живота не може да си само на върха!
  • Всеки ден е сцена театрална.
    Всеки носи собствени декори,
    и повлича в суматоха карнавална
    набелязаните си актьори.

    Слагаме си маски, а душите си
    караме на тях да са покорни,
    да повтарят ролите написани,
    да творят измислените роли.

    А когато ний сами поискаме
    да сме режисьори на спектакъла
    виждаме, че няма роли истински,
    но без тях - актьори се разбягаха...

    Всеки е загубил свойта същност
    и не знае как да реагира...
    Не намира дом. И път до вкъщи,
    а живота труден не разбира,
    и... отново в театъра се връща.

    Връзката с реални събития не е случайна...
  • Така като гледам,май няма да се отървем скоро нито от зимата,нито отптичките -лешояди.Много точно си го казала!
  • Даже не знам кой ме дразни повече - наглост, безочие, парадност, щоу, клоунада, цирк! Цирк Буш и тоя РРррр...
    А шоуто едва сега започва...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...