Лято - песен!
Лястовичките летят
бръмбарчета, пеперудки и мухи ловят!
Птички наши, птички иностранни
всякакви по нашите географски ширини!
Тука им е хубаво,
Тук виреят и живеят си широко,
тук загнездят ли се нависоко
много им харесва!
От високо обещават :
времето ще е разкошно,
само тях да гледаме и слушкаме
облаците, бурите с крилца ще държат далече
и небето над нас все ще синее вече!
Уж са птички лекокрили!
Уж са птички безобидни!
Ала вгледаш ли се в тях от близо,
лешояди виждаш ти.
И налитат те на всичко
не подбират те на всичко
не подбират мърша, живо!
И тогаз разбираш чак
лято, лято
где е твойто слънце, где е твоят злак?!
Май народът български
все е в свойта зима, факт!
Искаш или не,
тази песен май пеем с векове!
Песничката стана дълга
ала ти човече помисли
тези странни птици докога ще ги търпим!
Май дошло е време да ги изметем!
© Румяна Щерева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Написах стиха за нашата действителност. Сложете маски - протестираме, но слагаме. Махайте сега маските - махаме. Радвайте се на свободни от маските - радваме се. Избираме правителство, но не се оказват на мястото си... Написах го, защото ни манипулират, но не можем да се освободим от манипулациите... Това е.
-
Тони, в този свят не всеки става за актьор, но и зрител пасивен не си струва да си! Всеки е отговорен за нещо. Ето аз пиша, ти коментираш, после ролите се сменят. Така е в живота не може да си само на върха!
-
Всеки ден е сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в суматоха карнавална
набелязаните си актьори.
Слагаме си маски, а душите си
караме на тях да са покорни,
да повтарят ролите написани,
да творят измислените роли.
А когато ний сами поискаме
да сме режисьори на спектакъла
виждаме, че няма роли истински,
но без тях - актьори се разбягаха...
Всеки е загубил свойта същност
и не знае как да реагира...
Не намира дом. И път до вкъщи,
а живота труден не разбира,
и... отново в театъра се връща.
Връзката с реални събития не е случайна... -
Така като гледам,май няма да се отървем скоро нито от зимата,нито отптичките -лешояди.Много точно си го казала!
-
Даже не знам кой ме дразни повече - наглост, безочие, парадност, щоу, клоунада, цирк! Цирк Буш и тоя РРррр...
А шоуто едва сега започва... -
Благодаря Тони! Да бяха един, двама, пет... ама те много. Голямо плюене ще е! И все обещават ли, обещават. Това знаят обещават и лапат!
-
Хареса ми цялата метафора на стиха. Четейки се учудих на думичката "слушкаме", но накрая всичко си дойде на мястото и разбрах, че много правилно си я употребила. Руми, не ми се ще да ги коментирам тези, чувствата ме давят в гърлото.Но ако се наложи, ще го изплюя.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
