12.06.2022 г., 10:17

Лято - песен!

868 2 7

Лястовичките летят

бръмбарчета, пеперудки и мухи ловят! 

Птички наши, птички иностранни

всякакви по нашите географски ширини! 

Тука им е хубаво, 

Тук виреят и живеят си широко, 

тук загнездят ли се нависоко

много им харесва! 

От високо обещават :

времето ще е разкошно, 

само тях да гледаме и слушкаме

облаците, бурите с крилца ще държат далече

и небето над нас все ще синее вече! 

 

Уж са птички лекокрили! 

Уж са птички безобидни! 

Ала вгледаш ли се в тях от близо, 

лешояди виждаш ти. 

И налитат те на всичко

не подбират те на всичко

не подбират мърша, живо! 

 

И тогаз разбираш чак

лято, лято

где е твойто слънце, где е твоят злак?! 

Май народът български

все е в свойта зима, факт! 

Искаш или не, 

тази песен май пеем с векове! 

Песничката стана дълга

ала ти човече помисли

тези странни птици докога ще ги търпим! 

Май дошло е време да ги изметем! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Написах стиха за нашата действителност. Сложете маски - протестираме, но слагаме. Махайте сега маските - махаме. Радвайте се на свободни от маските - радваме се. Избираме правителство, но не се оказват на мястото си... Написах го, защото ни манипулират, но не можем да се освободим от манипулациите... Това е.
  • Тони, в този свят не всеки става за актьор, но и зрител пасивен не си струва да си! Всеки е отговорен за нещо. Ето аз пиша, ти коментираш, после ролите се сменят. Така е в живота не може да си само на върха!
  • Всеки ден е сцена театрална.
    Всеки носи собствени декори,
    и повлича в суматоха карнавална
    набелязаните си актьори.

    Слагаме си маски, а душите си
    караме на тях да са покорни,
    да повтарят ролите написани,
    да творят измислените роли.

    А когато ний сами поискаме
    да сме режисьори на спектакъла
    виждаме, че няма роли истински,
    но без тях - актьори се разбягаха...

    Всеки е загубил свойта същност
    и не знае как да реагира...
    Не намира дом. И път до вкъщи,
    а живота труден не разбира,
    и... отново в театъра се връща.

    Връзката с реални събития не е случайна...
  • Така като гледам,май няма да се отървем скоро нито от зимата,нито отптичките -лешояди.Много точно си го казала!
  • Даже не знам кой ме дразни повече - наглост, безочие, парадност, щоу, клоунада, цирк! Цирк Буш и тоя РРррр...
    А шоуто едва сега започва...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...