1 дек. 2010 г., 12:04

Лято по никое време 

  Поэзия
577 0 8
И така, както кротко стоях си на плажа,
заслепи ме пожар от немирна коса,
сбрала в кичури мокри и изгрев, и залез,
и солена целувка на морска вълна.
Още дъх не поела и вече бях пленник,
като риба се мятах в най-синия взор,
безнадеждно оплетена в ласкави мрежи,
безметежно отвята без бряг и без брод.
А под твоите пръсти дъгата политна
и изтръпна по мен в многоцветни искри.
Аз полепнах солено по твоите мигли
и тръпчиво от твоите устни отпих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Все права защищены

Предложения
: ??:??