Dec 1, 2010, 12:04 PM

Лято по никое време 

  Poetry
584 0 8
И така, както кротко стоях си на плажа,
заслепи ме пожар от немирна коса,
сбрала в кичури мокри и изгрев, и залез,
и солена целувка на морска вълна.
Още дъх не поела и вече бях пленник,
като риба се мятах в най-синия взор,
безнадеждно оплетена в ласкави мрежи,
безметежно отвята без бряг и без брод.
А под твоите пръсти дъгата политна
и изтръпна по мен в многоцветни искри.
Аз полепнах солено по твоите мигли
и тръпчиво от твоите устни отпих. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Random works
: ??:??