1.12.2010 г., 12:04

Лято по никое време

687 0 8

 

И така, както кротко стоях си на плажа,

заслепи ме пожар от немирна коса,

сбрала в кичури мокри и изгрев, и залез,

и солена целувка на морска вълна.

 

Още дъх не поела и вече бях пленник,

като риба се мятах в най-синия взор,

безнадеждно оплетена в ласкави мрежи,

безметежно отвята без бряг и без брод.

 

А под твоите пръсти дъгата политна

и изтръпна по мен в многоцветни искри.

Аз полепнах солено по твоите мигли

и тръпчиво от твоите устни отпих.

 

Олюля се под нас прегорелият пясък

и обгърна телата ни с дюнна ръка.

Като късче море върху миден отблясък

твоят допир по моята кожа преля.

 

                                      01.12.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...